Кристин Димитрова
Скъпи читатели на Столична библиотека, бъдете здрави! Днес за вас това ще е особено лесно, защото любовта към книгите е ревнива и не пуска никого много далеч от дома. А на света пожелавам по-скоро да се върне към нормалното. И по възможност да е помъдрял.
СРЕЩА
Вървя по празната улица.
Днес няма никой тук –
навесите пред заведенията
са приют за ветровете,
сградите са се вглъбили
като пациенти пред лаборатория –
но умът ми постоянно
поправя видяното
с препълнени кафенета, възторжени
детски крясъци, темерути
с качулки, заболи нос в телефоните си,
летящи балони над натежали
млади семейства, просяци,
красавици, зверове,
офис-лъвове и лъвици
над калцонета и лаваци
и един младеж с неудобство
придължащ стрелка с надпис:
„Добро”.
Това е добро място за срещи.
Ние винаги сме се срещали,
дори случайно –
и ето, че идваш към мен.
Никоя улица не е празна,
когато сме двамата.
Живеехме като безсмъртни.
Повярвай ми,
няма промяна.