Бойко Ламбовски

ОТ СТАЯТА НЕ ИЗЛИЗАЙ

Йосиф Бродски

 От стаята не излизай. Туткай се и се пипкай.

За какво ти е Слънце, щом като пушиш Шипка?

Навън няма смисъл, от глъч ти е неприятно.

На кенеф ходи само, после обратно.

 

О, не излизай от стаята, не викай такси и хора.

Пространството се състои май само от коридора,

който свършва с брояч. А ако квартална фея

нахлуе с кикот, пъди я, без да си лягаш с нея.

 

От стаята не излизай. С настинка се оправдавай.

От стол и маса светът нищо повече и не дава.

За какво ти е да излизаш, след като ще се върнеш надвечер

горе-долу същият, по-изтърбушен само че...

 

О, не излизай от стаята, танцувай си боса нова,

палто на голо облякъл, обуща на боса нога.

Нека отвън на зеле и на вакса за ски мирише.

Ти много букви изписа, още една е излишна.

 

От стаята на излизай. Нека стаята само

те знае как изглеждаш. Ерго сум е голямо

инкогнито, a формата не може да е субстанция.

От стаята не излизай. Отвънка да не е Франция.

 

И не бъди глупак. Бъди по-друг от другите.

От стаята не излизай. Да живеят мебелите и фугите.

С тапета се слей, заключи, и с шкафа барикадирай се

от расата си, от хроноса, от космоса, ероса, вируса.

 

1970 г.

Превод Бойко Ламбовски

ПЛАТНО СВИШЕ

Бойко Ламбовски

 С известно любопитство наблюдавамe

какви ни ги Съдбата причинява.

Така най-вероятно наблюдава

извежданият на разстрел

как крайният войник отляво има

на десния ботуш възпрясна птича курешка.

А лейтенантът, който дава заповед

на фона на три хилави дръвчета,

е нереален като чук в пейзажа.

 

Дотолкоз нереален, че отгоре

Бог може би дори се двоуми

дали пък да го изчегърта с нокът,

понеже внася на платното прекален,

убийствено безвкусен драматизъм.

 

Ала решава – всъщност не си струва.

 

2019 г.