Марин Бодаков

Снимка Яна Лозева

Благодаря на Столичната библиотека за поканата да споделя едно сравнително ново стихотворение. Това е и последното ми изобщо стихотворение, от 31 декември м.г., доколкото изобщо е стихотворение, а не „съчинение по преживяно” в едно пловдивско жилище. Ползвам го за алиби, за да кажа друго.

Да кажа: Сега четете Загаевски, Херберт (с „Рапорт от обсадения град”), четете Шимборска. Четете Йехуда Амихай. Поне за мен техните стихотворения са военнополева болница. Най-близката болница.

Ако и за Вас е така, сигурно ще сме заедно, въпреки карантината – и разговорът ни ще продължи.