Аксиния Михайлова
Личен архив
На читателите на Столична библиотека пожелавам да се опитат да преобърнат смисъла на думата карантина! Тя е време, в което с книга в ръка можем да пътуваме до която дестинация си изберем и да поседнем в който век ни се прииска. И никаква забрана не може да ни спре! Можем да се посмеем, да потъгуваме, да съпреживеем човешки съдби и исторически събития. И чрез тях да се опитаме да намерим отговор защо ни се случва всичко това. Да бъдат здрави и да се доверяват повече на вътрешния си глас кое е правилно, и кое не – той винаги знае!
Аз не съм…
Ноември, градът на моите носталгии
се събужда като нова Ниневия.
Манекени прекрачват с трясък витрините
и тръгват голи сред тълпата,
по гърбовете им никнат топли макове,
извън сезона, които дъждът коси
и отвежда в канализационната шахта
на страховете ни.
А някъде далеч, на дъното на корабите,
прекосяващи вътрешното море,
спи непробудно Йона.
Приятелите в знак на съпричастност,
се окичват с чужди имена,
архипелазите на мнимата ми принадлежност
се разпадат и ставам самотен остров
върху карта с необозначен мащаб.
Ни облак, ни шепот на смокиново листо,
които да прикрият голотата
на името ми.
Ако сега се озовем на една маса
ще приличаме на хора,
говорили някога общ език,
от който са останали само
гласни и многоточия.