Амелия Личева
Личен архив
Пандемията ни накара да спрем, да се огледаме, да бъдем благодарни, да признаем значимостта на простичките неща, на ритъма на ежедневието, на физическите срещи с близки и приятели. Накара ни да се смирим. И върна много хора към книгите, където тези истини винаги са били водещи.
Благодаря на Столична библиотека за поканата и за всичко, което прави, за да преминем заедно през кризата и да извлечем смисъл от преживяното.
Пътуване
Малък е още, трудно разбира,
да си играе дълго не може,
сам не стои, в мене не иска,
в тази възраст е още, в която всичко му пречи
и всичко иска, с хора не може, срам го сковава,
думите търси, на плач го избива,
ще го болят ушичките, ще иска да ходи, да слезе,
с колана го връзвам, телата ни сливам,
да спи, ми се иска, но очите кокори,
люкът е вдигнат, земята се свива,
във облаци порим и аз му разказвам
как те ми приличат на памуци, с които
можем да бършем, на памуци, които
на клечка да сложим и като захар да ближем,
на памуци, които в леглото да търсим
и в тях да потънем, и с тях да наметнем
детето, което…
Мамичко, мамо,
опасно е много и страшно е много,
високо сме вече, какви ти памуци,
душите са, мамо, няма как да не блъснем,
няма как с рая да не катастрофираме, мамо
не бил Бог високо
един самолет разстояние.