Владимир Левчев
Личен Архив
Книгите са спасение в дните на карантина и изолация. Отваряме книга и влизме в друг свят. Но, както казва Далчев, "Аз дните си като странѝците / прелиствам уморен". Залутани в книгите, ние забравяме живота си. Но и животът ни е книга. Макар и да не знаем кой я е писал, казваме – така ни е писано. Предлагам едно кратко стихотворение за четенето. На книгите и живота.
СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ
Събуждам се като отворена книга
с небе в очите.
Котка ме гледа втренчено
и разчита птицата в небето
или жужащия ръкопис
на пчелите в липата.
(Неграмотен гущер се шмугва на сянка
между редовете от плочи.)
Съседът е друга дебела книга
с бала сено между грубите длани –
кожени старовремски корици.
Овцете разчитат тревите,
блеят и тичат
към тази уханна читанка.
На мегдана
две тънки книжки се четат взаимно.
Едната
със златни летящи сандали
слага червен печат
върху страницата на другата,
която потрепва във вятъра.