Николай Милчев
Снимка Анжела Димчева
Най-доброто нещо, което сега можем да направим, е да отидем на гости на книгите. Книгите, както знаете, са най-гостоприемният народ на света. Винаги ще те посрещнат, ще ти покажат къщата си, ще те омаят, ще те пренесат в друго време. Колко много е нужно сега някой да те пренесе в друго време. Книгите го могат.
Погледнете си библиотеките – колко са красиви, като природата са. Колко сезони има в тях, колко континенти, планини, океани, колко любов и колко съдби.
Книгите сега са вашите роднини. И докато сте заедно и близко както никога по-рано, кажете им колко ги обичате и ги оставете и те да ви се обяснят в любов.
ОЧИ
Какво да правя сега с очите си и какво да им покажа,
освен вътрешната страна на клепачите и мъглицата от влага;
oсвен сърцето си, което като малка планета
обикаля в гърдите ми и трепка, и понякога свети;
oсвен страха в стомаха си, свит на бодлива топка –
какво да покажа сега на очите си, освен гърба на Господ?
И как да ги накарам да видят, че тревата пука от сила,
а през нея само едно бръмбарче и едно паяче ще минат?
И как да ги накарам да видят, че пролетта е гола
и трепери на отсрещния прозорец като окъпана пролет?
Къде да заведа сега очите си и над какво да ги надвеся,
освен да търкулна пред тях по килима няколко лачени кестена?
Къде да заведа сега очите си, освен в душата на книга,
и да чета, и да не помня нищо, и като врабче да мигам?
Къде да заведа сега очите си, освен при счупена дума
или при изгубен следобед, който цял следобед сънува.
И какво от което обичам да им поднеса за вечеря,
освен река и пейзаж и една снежинка от вчера?
Или пък е най-добре за мене да ги заведа до леглото,
а снегът да вали навсякъде – пролетно и дълбоко?