Георги Константинов
Снимка Евгения Радованова
Още не сме осъзнали напълно, че сме неволни участници в една планетарна беда. Тежи ни само промяната в личния житейски режим: повече си стоим вкъщи; излезем ли вън, задължителните маски скриват гримаси и усмивки; прегръдките излязоха от мода... Невидимата беда кръжи край нас, неспирана от гранични бариери, а ние все повече стесняваме вътрешните си рамки. Заравяме си главата в пясъка на карантинните правила и даже за миг не вярваме на писателя мъдрец, че красотата ще спаси света. Красиви глезотии! Парите ще спасят света, но и тях не винаги ги има.... Най-много в нашия маскен бал да прозвучи някое пресилено бодрячество. Вчера чух двама белокоси маскирани да си говорят: „Преживели сме две империи, ще преживеем и един вирус”.
Може би имаме шансове да преживеем и една планета? Знаем, че в близкото бъдеще ще бъдат готови космическите кораби за евентуално бягство на Марс...
Ами ако и там занесем същия коронавирус?
ПОЕТ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ
Не му върви на поета.
Очакваше, че високосната година
ще го вдъхнови
да напише нещо като „Хамлет”.
Но вместо гениално вдъхновение
пред неговия дом дойде
вирусна пандемия.
Затвори се вкъщи.
После заключи поетичното Аз в себе си
и глътна ключа.
Мечтата му за лиричен полет
се замени с тих интерес
към вирусния ужас.
Екранът банализираше ужаса
и домашният затворник
го отпиваше на малки глътки
заедно с утринното кафе.
Растящата цифра на жертвите
го вълнуваше повече
от изящното слово.
Във своето старание
да се скрие от злия вирус,
изглежда, че той беше заключил вратата
и пред крилатото вдъхновение...
Та вече е ясно: поетът и тази година
няма да напише творба,
която – поне малко! – да прилича
на „Хамлет”.
април 2020