Калин Терзийски

КОВИД 19

 Гийом Аполинер

ходи по улиците

на военен Париж

в ъглите е тъмно

мракът пъпли и яде

от светлото наоколо

страхът от другите

се казва Инфлуенция

и мрачните суеверия

и отказът от смелост

и предателството

спрямо красотата

в името на сигурността

се утаяват в гробовете

на душите.

Питат го:

Не те ли е страх?

От какво? –

пита той.

От заразата! – отговарят му.

А той вади

от вътрешния джоб

бутилката джин.

С това не ме е страх

от нищо – казва

и се смее. Защото

е усетил

в сюрреалистичния си ум,

че ако предаде окопа

на човешката смелост

и потъне

заедно с милионите

в глупава смърт

от робски страх –

тогава

битката на човека срещу

дявола ще е загубена.

Той показва само джина,

но не показва стихотворението,

което е по-силният му коз.

След няколко часа

Гийом Аполинер

умира.

Цитокиновата буря в

тялото убива

тялото – защото то е винаги

враг на Човека.

Но Гийом и неговата смелост

не са умрели.

Защото в това време

Егон Шиле

рисува мъртвата си

бременна приятелка

Очаквайки също да умре

без да го е страх от нищо.