Христо Карастоянов

Снимка Диан Цанев

Малко преди да ни връхлетят короната и нейния генералитет в черно, бях дочел „Итанесиес” на Кржижановски и „Червеният ангел” на Недим Гюрсел. Томчето на Кржижановски ми го изпрати Даря Хараланова, а романа на Гюрсел го чаках от момента, в който беше отличен с наградата „Балканика” (тогава наградата я бяха обявили във Велико Търново, там се и запознах с автора, но както и да е).

А в края на февруари Божана Апостолова и Красимир Лозанов ми бяха подарили „Империята трябва да умре” на Михаил Зигар. Солидна работа, хиляда петдесет и шест страници, уж публицистика и история, пък се чете като роман, да му се невиди. И като ни изкомандваха да се самоизолираме, се притесних, че няма да успея да я прочета, докато трае карантината, за която бях сигурен, че ще е ден до пладне... Как ли пък не! Прочетох я, а самоизолацията, според както се оказа, тепърва започвала. Та си купих от книжарница „Здравец” един Буковски („Камбаната не бие за никого”) и „Хроники на неведомото” на Николай Терзийски. Буковски ме разочарова, Терзийски – не.

Карантината и самоизолацията не свършваха и не свършваха. Обаче бях оставил настрани „Майстора и Маргарита” (едно издание на „Художественная литература” от 1988 година, твърди корици, тираж 800 000  экз., цена 2 р 60 к, явно съм го купил за два лева и кусур от руската книжарница). Карантината си продължаваше, така че натраках нещо, което отдавна ме тормозеше: за това как Булгаков настоятелно отдалечава Ха-Ноцри от Иисус Христос, а пък романът му упорито продължава да се обявява като „роман за Исус”. Изпратих го на Гео Чобанов и той го публикува в ЛитерНет. Междувременно се зачитах по малко в „Между 12 и 12” – „фрагментарните разказвания” на Владимир Янев.

Накрая Гери Георгиева ми изпрати „Времеубежище” на Георги Господинов и ако искате вярвайте, но точно в момента, в който обявиха, че можем да сваляме маските, аз затворих последната му страница.

Ей така я карах насаме с моята библиотека.