Йордан Ефтимов

Снимка Ада Ефтимова

Знам какво четеш, драги читателю! Ти едва ли четеш в този момент „Дневник на чумавата година“ на Даниел Дефо. Да, няма я в „Читанка“! Шегувам се, спокойно – има я. Ако беше разгърнал, щеше да знаеш, че на другата година след чумата е големият пожар в Лондон – през 1666 г. Дефо без много да му мисли предава и онези страхове и попарени надежди, които се настаняват при всички хора при всички епидемии. Например подозрението за укривателство: „Хората почнаха да подозират, че чумата върлува между жителите ѝ и че мнозина са умрели от чума, макар че семействата са гледали да прикрият това, доколкото им е било възможно“. Или лесните успокоения, последвани от паника: „Хората бяха изпълнени със страшни предчувствия, особено когато времето се промени и се позатопли – наближаваше лятото. И въпреки това през следващата седмица като че ли изникна някаква надежда. Цифрите в съобщението бяха ниски – всичко на всичко 388, но нито един от чума; затова пък имаше четирима умрели от петнист тиф. През следващата седмица обаче чумата отново се върна и този път тя се появи в две-три други енории.“

Едва ли четеш и „Илиада“ – въпреки прекрасния превод на Блага Димитрова и Александър Милев. Оставил си я зад гърба си – трябвало е да я прочетеш в ученическите години, сега е късно! Но така хал-хабер няма да имаш какво са правели древните при мор. О, имаш – така правим и днес: обръщаме се към врачките и свещениците. Или към свещениците и врачките? Редът май е без значение.

Може би на бюрото ти разтворен стои първият том на „Война и мир“ на граф Толстой? Тогава не може да си минал като бързия влак през първата страница, където е описана появата на модна болест – грипа: „Тъй говореше през юли 1805 година известната Ана Павловна Шерер, придворна дама и близка на императрица Мария Фьодоровна, като посрещаше важния и високопоставен княз Василий, който бе дошъл пръв на нейния прием. От няколко дни Ана Павловна кашляше, имаше грип, както казваше тя (грип беше тогава нова дума, която се употребяваше от малцина).“ Модна – да. Не е все едно дали страдаш от тривиално заболяване или от нещо екзотично.

На мен ми е все едно какво четеш. Дори ми е все едно четеш ли. Защото дори да не четеш, четеш. Как ли? Ами няма по-страшна епидемия от тази на идеите. Веднъж развъдени в някакви книги, те плъзват и вече няма спасение. И са от онези епидемии, които идват пак и пак. Не умират никога. А щамовете са силно контагиозни.

Затова не мога да ти пожелая да четеш това или онова и да ти препоръчвам. Защото каквото и да отвориш – дори пакетирано сирене от хладилника, някаква следа от Омир е там, боде ти очите. Някъде върху етикета са оставили отпечатъци големите автори от миналото и не ти трябва лупата на Шерлок Холмс, за да ги видиш.

Какво правя в тези дни на принудително висене вкъщи? Чета, което не е странно (правя го и без да се затварям), и правя упражнения. Много обичам едно, което се нарича birddog, птицокуче. В него има и от Аристофан, и от Диоген, и от руските футуристи, и от гимнастиките в YouTube, и от дузина китайски философи отпреди новата ера. Демонстрирам.

15 април 2020