Георги Господинов - За смисъла и утешението в тази книга
Има събития, които спират времето, или по-скоро се превръщат в прагово време, в повратни точки, спрямо които започваме да го мерим. Вече казваме: това се случи преди пандемията или след началото на пандемията. Сякаш самата пандемия е нулево време, всичко е преди или след.
За книгата, която сега отваряте, може да се каже – тя се събираше и трупаше по време на пандемия, по време на първото затваряне, карантината от пролетта на 2020. Тъкмо тогава, когато рязко усетихме как светът от вчера започва да си отива, а светът от утре само се мержелее през прозорците и никак не изглежда утешителен. В това ничие или нулево време на карантината, заключени в собствените си стаи, нека си спомним, истинското убежище бяха книгите. Театрите затвориха, кината затвориха, концертните зали, изложбените зали, кафенетата и клубовете… Накрая останаха само книгите и думите. Те винаги остават накрая. Може би защото винаги са били в началото.
Тогава се роди идеята на Столична библиотека да събере поети. Това правят истинските библиотеки – събират. Поканата беше всеки да изпрати стихотворение и думи към читателите. Едни от най-добрите български поети се включиха в тази инициатива и техните стихотворения могат сега да се прочетат тук, в тази книга.
Защо това беше важно? Може би защото една от най-старите и важни роли на литературата или на разменянето на истории е била тази – да утешава и да дава смисъл. Преди повече от 2000 години жанрът на „утешението“ е бил част от римската литература и Сенека се е славел като един от майсторите му. Във времена на тревожност литературата знае най-добре как се създава смисъл, как се разказва срещу смъртта и изолацията. Всъщност през всички изпитания на масови болести светът се е обръщал към историите. Неслучайно най-търсените книги през първите месеци на пандемията бяха „Чумата” на Камю, „Дневник на чумавата година” на Даниел Дефо и „Декамерон” на Бокачо. Какво ни казва новото събуждане на тези книги? Че всичко преминава, дори чумите, и накрая остават историите. Казва ни още, че в дни на изпитание търсим съвет и упование в думите и книгите, за да разберем как са оцелели тези преди нас в същата ситуация.
С публикуването на думите и стихотворенията през пролетта на 2020 г. Столична библиотека създаде един невидим виртуален салон, общество, в което да се възстанови връзката между читатели и автори. Защото думите няма как да се сложат под карантина.
В същото време решихме да реализираме една идея, която отдавна се въртеше в главата ми, да снимаме и споделим собствените си библиотеки. И сякаш това беше най-точното време. В дни като тези зад нас стояха нашите библиотеки, истинското убежище за всеки читател и писател. Библиотеките – този личен защитен вал, който цивилизацията е създавала с векове.
Всичко това го има в тази книга – спасителните думи на прекрасни български поети и писатели и споделените им домашни библиотеки.
Книга, родена в тревожни времена и спасителна, надяваме се, за времената днес, когато тревогата още не е отминала.
Георги Господинов